Калинка
Една калинка, в шепите ми скрита,
на юг от дланите ми отлетя.
"Калинчице, къде е моят дом?" - попитах,
а тя помаха ласкаво с крилца.
И аз поех на Юг, за да намеря
жадуваната търсена мечта -
в неясно "утре", в разпиляно "вчера",
в разплакан спомен, в гневна самота.
Все по на юг... Но кръгла е земята.
И пак съм тук - на ветрен кръстопът.
И търся пак калинката позната,
и търся пак жадувания път.
"Калинчице, къде е мойта къща?
Къде са топлината, радостта?"...
Калинката на Север се обръща.
Към бащината стряха литва тя.
на юг от дланите ми отлетя.
"Калинчице, къде е моят дом?" - попитах,
а тя помаха ласкаво с крилца.
И аз поех на Юг, за да намеря
жадуваната търсена мечта -
в неясно "утре", в разпиляно "вчера",
в разплакан спомен, в гневна самота.
Все по на юг... Но кръгла е земята.
И пак съм тук - на ветрен кръстопът.
И търся пак калинката позната,
и търся пак жадувания път.
"Калинчице, къде е мойта къща?
Къде са топлината, радостта?"...
Калинката на Север се обръща.
Към бащината стряха литва тя.
© Бианка Габровска All rights reserved.
