16.04.2008 г., 8:07  

Калинка

2.9K 1 14

На тъничко зелено стъбълце

калинка долетя и взе да лази.

Поех я плахо  с тръпнещи ръце,

усмихнах се и тихичко й казах:

 

"Лeтни, калинчице, в простора син –

стигни земята, дето съм родена.

На всички много здраве занеси –

от теб, от Океана и от мене..."

 

Видяхте ли една калинка малка -

с най-хубавите на света  крилца?

Тя  носи  обичта ми по земята

И прави най-добрите чудеса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....