На тъничко зелено стъбълце
калинка долетя и взе да лази.
Поех я плахо с тръпнещи ръце,
усмихнах се и тихичко й казах:
"Лeтни, калинчице, в простора син –
стигни земята, дето съм родена.
На всички много здраве занеси –
от теб, от Океана и от мене..."
Видяхте ли една калинка малка -
с най-хубавите на света крилца?
Тя носи обичта ми по земята
И прави най-добрите чудеса.