Кална улица
КАЛНА УЛИЦА
Дъждовно лято е. И все вали –
над къщите, в очите и в сърцата.
Небето сипе тънички игли
и в калната бродерия ги мята.
Извезало отвред с контурен бод
чертите на улуците смълчани,
лози – притихнали, с оцъклен грозд,
и сгушените под стрехите врани.
Притиснат и без дъх мълчи градът
с ранените мазилки на душата.
И нейде там прозорчета блестят,
щом падне здрач и ги премята
из дебрите на някой страшен сън,
дошъл внезапно – за да ме изплаши.
Но сепна ли се и погледна вън,
ще разбера, че няма нищо страшно.
Че някъде се ражда бъдещ ден,
надежда носи, пролетни дъбрави,
а мракът е – да бъдеш ослепен
от светлина, която благославяш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
