2.06.2018 г., 13:21

Калпава приказка

851 1 1

Калпава приказка

 

Затвориха небето, а пъкълът - отсреща.

Остана раят - сламка за спасение.

Земята между тях – навярно се боеше,

но ние по оста обичахме легенди.

А бяха дни и сто сгрешени срещи,

горещи стаите. Хотелски тесни.

Вратите бръщолевиха смирено,

слугински верни и безгрешни.

Да слезеш в пъклото – какъв ти грях!,

че то си беше дяволски пенливо,

а дяволите – бивши херувими,

принцеса, ме направиха, и половина!

Бях в центъра на ада.

Доведената дъщеря (без наглите принцеси),

най-сетне снесе шанса си (веднъж на век!).

Но дръпна път и ги отнесе.

И ето ни след сто години:

без принц умува конят,

пантофката – да си умреш от смях!,

изронена земята от пороя,

и прах! Слугински битов прах!

Един посърнал ангел, клоунеса

гасят върху гърба на спомена

ненужни като торни бръмбари

думи, думи, думи...

Не сме любезни, само възрастни.

Едно небе да се отвърже,

при ангелите ще потърсим

малинов пай от милосърдие

извън сюжета на разсъмване.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...