Каменно се блъска сърцето, 

а водата отнася вихъра на болката.

Вълни, а душата ми прелива,

спорят те, с кои са по-силни...

Нежните ми рамене болят

 от ударите на думите.

Онези думи, които се молят

на сълзите да не потекат,

да се усмирят.

 Но те са непокорни,

спускат се по бузите

и се сливат с розовите устни,

загорели от изстинали чувства...

Някъде си, а аз умирам от самота,

от тъжните напеви на врабчетата....

Бира, след бира, после -

успокоителни.

Любима ли съм?...