Каменно се блъска сърцето,
а водата отнася вихъра на болката.
Вълни, а душата ми прелива,
спорят те, с кои са по-силни...
Нежните ми рамене болят
от ударите на думите.
Онези думи, които се молят
на сълзите да не потекат,
да се усмирят.
Но те са непокорни,
спускат се по бузите
и се сливат с розовите устни, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация