16.02.2023 г., 7:57

Канава

630 1 7

     /апева вълнение/

 

 

       Тих

       вятър

        в платната.

         Памучен облак.

                                         Към хоризонта         Конец опънат,

                                           чайка слиза.              расте брегът.

                                               Въжета,                   Лъч иглен

                                                 мачта,                      нощен

                                                       кил.                   фар.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=CQHAMDpJ9UE

https://www.youtube.com/watch?v=rYcVpTvRCoQ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Наде!
  • Страхотно е, Миме!
  • Майсторе, аз затова бях спряла предишните си опити за фигурни стихотворения. Много трудно се нареждат буквите и няма много голям избор на цветове и ефекти. Но пък така не се губи текстът. Важното е да не се нарушава балансът и едното да не е за сметка на другото. Сега пак съм на тая вълна. Да, вятърът също е стихия, свързана с поклат. Още не съм измислила апева на тази тема, макар да имам вече някои идеи, но не трябва да изоставям и сериала "Студио Х"😃 Мария, има наистина образен паралелизъм. Благодаря за интереса и топлите думи!
  • Хареса ми! И аз като Майстора го четох ред за ред и се получава добре. Хартиената лодка на чувствата е нарисувала душевното морско вълнение. Браво за експерименталните ти търсения и постижения, Мария!👍💖
  • На голям екран стои добре. Но мобилната версия ,,разпъва платното,, вдясно, като от порив на вятъра, което е интересен ефект.

Земен поклат

/апева две тектонични плочи/
I вариант:
В прах
ж и в я х.
Кули – грях, ...
608 2

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...