Капан за пеперуди
посветено* Приличаш на капан за пеперуди,
a твърдата ти гордост е ранима.
Не ме търси от ляво. Аз съм мъртва.
Оставих само устните си. Да ги имаш.
И все да не достигат. Да се мразиш
- за ранните пожари, нежността си,
прибързала, а после закъсняла.
Издъхваща в бордеите. По масите.
Изплаквам всичко. Сънища строшавам. И всяка нощ те гледм. Да те помня.
Болиш. Приличаш толкова на вятъра.
Че да те искам. Но да те надгоня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рени Бакалова Всички права запазени
