Капчица обич
Капчица обич
Една капчица обич – много ли искам?
Нима светът е само поглед към джоба?
За наивността си поемам аз риска
без да търся бягство от свойта прокоба.
Капчица обич заслужава дори робът
и се среща навярно по тази земя,
а дали ще я видя аз преди гроба –
това цял живот се опитвам да разбера.
С пролетен вятър ми прати дар Верегава –
за нощна разходка любимия дъжд
и зашептяха дъждовните струи тогава:
- Ще продължаваш да търсиш и бъди мъж!
Дано откриеш твоята капчица обич ...
Онази...
за странните...
за самотните хора...
Много ли искам?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени