Капчица обич
Капчица обич
Една капчица обич – много ли искам?
Нима светът е само поглед към джоба?
За наивността си поемам аз риска
без да търся бягство от свойта прокоба.
Капчица обич заслужава дори робът
и се среща навярно по тази земя,
а дали ще я видя аз преди гроба –
това цял живот се опитвам да разбера.
С пролетен вятър ми прати дар Верегава –
за нощна разходка любимия дъжд
и зашептяха дъждовните струи тогава:
- Ще продължаваш да търсиш и бъди мъж!
Дано откриеш твоята капчица обич ...
Онази...
за странните...
за самотните хора...
Много ли искам?...
© Вили Тодоров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за отбиването при мен и оставеното мнение! За мен е ценно, защото не се познаваме и следователно е гапантирано обективно.
-
„За наивността си поемам аз риска...“
Изобщо не е много такова искане... Такава капчица има за всеки. Ние знаем за нея още преди да сме я срещнали. Затова толкова се тревожим. Красиво е, когато мечтаем и сме готови да я посрещнем.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
