Sep 1, 2019, 8:13 PM

Капчица обич

  Poetry » Other
526 2 2

Капчица обич

 

Една капчица обич – много ли искам?

Нима светът е само поглед към джоба?

За наивността си поемам аз риска

без да търся бягство от свойта прокоба.

Капчица обич заслужава дори робът

и се среща навярно по тази земя,

а дали ще я видя аз преди гроба –

това цял живот се опитвам да разбера.

 

С пролетен вятър ми прати дар Верегава –

за нощна разходка любимия дъжд

и зашептяха дъждовните струи тогава:  

- Ще продължаваш да търсиш и бъди мъж!

Дано откриеш твоята капчица обич ...

Онази...

за странните...

за самотните хора...

 

Много ли искам?...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за отбиването при мен и оставеното мнение! За мен е ценно, защото не се познаваме и следователно е гапантирано обективно.
  • „За наивността си поемам аз риска...“
    Изобщо не е много такова искане... Такава капчица има за всеки. Ние знаем за нея още преди да сме я срещнали. Затова толкова се тревожим. Красиво е, когато мечтаем и сме готови да я посрещнем.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...