Капчици
Капчици
От страх да те загубя те загубих.
Абсурдно като болката на облак.
Напада ни дъжд в облак влюбен
и спори с насълзения си облик.
Локвите се сгушват в надпревара
коя е най-красиво огледало
и няма кой да свърже всички гари
с рисунки на сълзичка полудяла.
Оглеждам се в блещукащите нишки.
Полека по алеята на спомен
картините на нищо и на всичко
заклещват чудесата в дъжд пороен.
А аз ключето много стръвно пазя.
Знам, ти отново мислиш ме за луда.
Но някога копнееше за тази
къща за безбройни пеперуди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
