limeruna (Йоана)
564 3371
2.10.2020 г., 0:31 ч.

Капчици 

  Поезия » Любовна
164 6 8

Капчици

 

От страх да те загубя те загубих.

Абсурдно като болката на облак.

Напада ни дъжд в облак влюбен

и спори с насълзения си облик.

 

Локвите се сгушват в надпревара

коя е най-красиво огледало

и няма кой да свърже всички гари

с рисунки на сълзичка полудяла.

 

Оглеждам се в блещукащите нишки.

Полека по алеята на спомен

картините на нищо и на всичко

заклещват чудесата в дъжд пороен.

 

А аз ключето много стръвно пазя.

Знам, ти отново мислиш ме за луда.

Но някога копнееше за тази

къща за безбройни пеперуди. 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Сърдечно, образно и неочаквано
  • Благодаря! Да имате много хубава вечер!
  • Хубаво стихотворение.
    Поздравявам те.
  • Много тъга, едва прикрита в дъждовен облак, където спомените валят, за да се завърнат там,в къщата на влюбените трепети!
    Поздравления, Йоана!
  • Много красиво, нежно... и с капчици от безбройни чувства! Стряхогно е!🌹
  • Чудесно е! Поздравления!
  • Ненадмината си в изкуството на образността, Йоана. При това спонтанна и парадоксална образност, а не преднамерена и кичьозна. Обираш всичките ми овации със следните два куплета:

    "Локвите се сгушват в надпревара
    коя е най-красиво огледало
    и няма кой да свърже всички гари
    с рисунки на сълзичка полудяла.

    Оглеждам се в блещукащите нишки.
    Полека по алеята на спомен
    картините на нищо и на всичко
    заклещват чудесата в дъжд пороен."

    Финалният куплет е кулминационен и отекващ като ехо от нещо много красиво,
    а встъплението:

    "От страх да те загубя те загубих."

    ми припомни една знаменита мисъл на Мигел де Унамуно от неговата великолепна книга "Агонията на християнството":

    "Умирам, защото не умирам!"

    Следя всяка твоя поетична творба със затаен дъх!
Предложения
: ??:??