Капчици
Капчици
От страх да те загубя те загубих.
Абсурдно като болката на облак.
Напада ни дъжд в облак влюбен
и спори с насълзения си облик.
Локвите се сгушват в надпревара
коя е най-красиво огледало
и няма кой да свърже всички гари
с рисунки на сълзичка полудяла.
Оглеждам се в блещукащите нишки.
Полека по алеята на спомен
картините на нищо и на всичко
заклещват чудесата в дъжд пороен.
А аз ключето много стръвно пазя.
Знам, ти отново мислиш ме за луда.
Но някога копнееше за тази
къща за безбройни пеперуди.
© Йоана All rights reserved.
