На хумориста Васил Иванов
за добре дошъл сред нас!
Аз радувам са много, че си тука
и смешните ти мъдрости посрещам!
Надявам се да не вещай разлука
на чувствата ми тази пещ гореща.
За мен е чест, Поете, и безплатен
за стиховете ти абонамента.
Ти пускаш клапана. (Не е възвратен!)
Капелата не винаги е шменти.
От твоето бомбе под мойта шапка
усмихнати герои са присаждат.
Не съм виновна я, че като с хапки
ма храни твоют смех. И са ослажда!
Но да не вземеш да ми спреш, Василе,
след изповед таквази келепира!
Ща моля, друже, (чуй го, Боже мили!)
да обещайш все тук да та намирам!
Не сакам в други сайтьове да миткаш
като разхайтен муж след чужда жéна!
И нека твоют смех сред нас да рипка!
В противен случай ша съм нажалена.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Аз с много обич съм я плела
и казват ми, че ми отива.
А ти напрАви ме щастлива.