9.01.2024 г., 17:14 ч.
Капка лудост
КАПКА ЛУДОСТ
Стига ми да помечтая,
че дъждът ще зашурти
и сред звездната ми стая
ще запеят сто щурци,
че раздухва листопада
септемврийската луна
и ще ме дари с награда –
гроздове от светлина,
и когато се събудя –
ден и нощ да бъдеш с мен.
Нужна ми е капка лудост
в тоя свят – несъвършен,
от тъгата да спасява
и от полъха студен,
щедро Бог да благославя
всички вас и после мен.
© Валентина Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
И една капка стига, Юри
-
На един дъх - капка лудост! 👍😊
-
Наздраве, Марко
-
Красиво ! Ако капката лудост е алкохол, пожелавам ти цяла чаша.
Ако Грег прочете това ще възкликне:
- А бе Марко, голям циция си, бе. От джоба си ли ги вадиш тия пожелания ?
Не чаша, бутилка пожелай !
Прав е Грег ! Пожелавам ти цяла бутилка, Валентина !
Поздрави за творбата ! -
Дорде я има, сме живи, Вили
-
За къде без тази капка?
-
Лудите, те да са живи, Люси, благодаря.
-
Тази капка лудост, която ни прави по-истински, добри и щастливи. Колко хубав стих!
-
Така, Жоре, така
-
А така.
Поздравявам те. -
Колкото по остаряваме, толкова по-големи шемети да ставаме, Валюше, ако не е лудостта, животът би бил много скучен
-
Браво за това великолепие!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
