Капка лудост
КАПКА ЛУДОСТ
Стига ми да помечтая,
че дъждът ще зашурти
и сред звездната ми стая
ще запеят сто щурци,
че раздухва листопада
септемврийската луна
и ще ме дари с награда –
гроздове от светлина,
и когато се събудя –
ден и нощ да бъдеш с мен.
Нужна ми е капка лудост
в тоя свят – несъвършен,
от тъгата да спасява
и от полъха студен,
щедро Бог да благославя
всички вас и после мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
