24.11.2020 г., 23:20

Капка от мълчание

649 10 23

Мълчи ми се.

Мълча от все сърце!

На кучетата хвърлих всички думи.

Изплетох тишините на венец.

По-тиха лягам в нежните ти  устни.

Ти силно ги прехапваш.

 Капе мед.

Нощта се спуска топла. Бяла.

Нашата!

Отхвърлиш ли ме ,

ще се върна в теб

чрез въздуха, водата 

и душата ти.

Мълчанието също е поет.

Ще ни римува

във небесни приказки.

Аз идвам. Да мълча -

от все сърце.

Във скута ти.

В очите ти.

 

Завинаги.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...