24.11.2020 г., 23:20

Капка от мълчание

648 10 23

Мълчи ми се.

Мълча от все сърце!

На кучетата хвърлих всички думи.

Изплетох тишините на венец.

По-тиха лягам в нежните ти  устни.

Ти силно ги прехапваш.

 Капе мед.

Нощта се спуска топла. Бяла.

Нашата!

Отхвърлиш ли ме ,

ще се върна в теб

чрез въздуха, водата 

и душата ти.

Мълчанието също е поет.

Ще ни римува

във небесни приказки.

Аз идвам. Да мълча -

от все сърце.

Във скута ти.

В очите ти.

 

Завинаги.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...