Nov 24, 2020, 11:20 PM

Капка от мълчание

  Poetry » Love
647 10 23

Мълчи ми се.

Мълча от все сърце!

На кучетата хвърлих всички думи.

Изплетох тишините на венец.

По-тиха лягам в нежните ти  устни.

Ти силно ги прехапваш.

 Капе мед.

Нощта се спуска топла. Бяла.

Нашата!

Отхвърлиш ли ме ,

ще се върна в теб

чрез въздуха, водата 

и душата ти.

Мълчанието също е поет.

Ще ни римува

във небесни приказки.

Аз идвам. Да мълча -

от все сърце.

Във скута ти.

В очите ти.

 

Завинаги.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Гарелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...