thedac (Димитър Драганов)
873 1129
27.10.2017 г., 9:14 ч.

Капки и кръв 

  Поезия » Гражданска
416 2 2

Отново валѝ.
                       Аз съм самотен.
Студа ме докосва с ръка.
Сурово гърми
                         някакъв тътен.
Люто ни гледа света.

Старите плачат.
                           ,,Всичко е каша!‘‘,
чувам безброй гласове.
Хлипат и чакат. Минало влачат.
Кръв си тече по ръце.

Отново валѝ. Кал и омраза.
Ние сме мравки от страх.
Бъдеще, спрѝ! Господ наказа…
Всяка ,,постъпка‘‘ и грях.

Плаче дете! Майка го дърпа!
Ето че идва вълна.
Вече са мъртви, вече са мъртви…
Малка звезда в небеса.

Котка и куче… Писък голям…
Те се удавиха бързо…
Гълта и смуче. Този гигант.
Сръчно към Ада ни върза…

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??