Капки и кръв
Отново валѝ.
Аз съм самотен.
Студа ме докосва с ръка.
Сурово гърми
някакъв тътен.
Люто ни гледа света.
Старите плачат.
,,Всичко е каша!‘‘,
чувам безброй гласове.
Хлипат и чакат. Минало влачат.
Кръв си тече по ръце.
Отново валѝ. Кал и омраза.
Ние сме мравки от страх.
Бъдеще, спрѝ! Господ наказа…
Всяка ,,постъпка‘‘ и грях.
Плаче дете! Майка го дърпа!
Ето че идва вълна.
Вече са мъртви, вече са мъртви…
Малка звезда в небеса.
Котка и куче… Писък голям…
Те се удавиха бързо…
Гълта и смуче. Този гигант.
Сръчно към Ада ни върза…
© Димитър Драганов All rights reserved.
