23.11.2021 г., 16:01

Капризите на Ноември

908 1 0

Едно небе надвиснало над нас
във синьо-сиво и следа от блясък.
От сивото ще кацнат всеки час
оловни капки тук със гръм и трясък.

 

А свикнала земята да търпи
и тези капки тя ще ги поеме,
че късна есен е със дъжд, мъгли -
за студове и сняг е вече време.

 

Тя, есента ли прави си шеги -
покри ни със мъгла и нас, и къщи.
Ту вятър, дъжд, ту слънчев лъч или
Ноември със капризи все се мръщи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...