Едно небе надвиснало над нас
във синьо-сиво и следа от блясък.
От сивото ще кацнат всеки час
оловни капки тук със гръм и трясък.
А свикнала земята да търпи
и тези капки тя ще ги поеме,
че късна есен е със дъжд, мъгли -
за студове и сняг е вече време.
Тя, есента ли прави си шеги -
покри ни със мъгла и нас, и къщи.
Ту вятър, дъжд, ту слънчев лъч или
Ноември със капризи все се мръщи.
© Ани Иванова All rights reserved.