11.07.2008 г., 12:01

Карай!

816 0 8
И без мене ще съмне,
подпрял се на изгрева,
ще събираш от капките жадна роса,
и смачканият фас в тревата
ще бъде моето "сбогом"
през устните,
не ми звъни,
ще съм другаде...

И без тебе ще падне нощта,
ще ме свари по мокрите улици,
с крак на газта,
черни капки масло по асфалта
ще крещят,
че за малко съм спряла,
а вратата ти дълго ще помни
средния пръст...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лулу Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...