Карай!
подпрял се на изгрева,
ще събираш от капките жадна роса,
и смачканият фас в тревата
ще бъде моето "сбогом"
през устните,
не ми звъни,
ще съм другаде...
И без тебе ще падне нощта,
ще ме свари по мокрите улици,
с крак на газта,
черни капки масло по асфалта
ще крещят,
че за малко съм спряла,
а вратата ти дълго ще помни
средния пръст...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лулу Всички права запазени
))
)