генек (Георги Коновски)
1882 13656
17.04.2020 г., 9:06 ч.

Карантина 

  Поезия » Свободен стих
707 3 12

Самотен

в самотния дом

на самотната улица

в самотния квартал

на самотния град

в самотния свят…

Самота

пред екрана,

и на дивана,

в банята

и на балкона…

Самотен е тона

на скърцащата врата,

който не пречи

на моята самота.

Пък е единствен

тон жив,

понякога странно игрив,

по-често дразнещ,

но

все пак

край мен…

В самотния ден,

в самотната нощ,

в самотното утро –

досаден,

въздишащ,

ни добър,

нито лош.

Просто досада

в разнообразието

на скуката

и самотата…

Иначе –

аз съм центъра

на света.

Изолиран,

карантиниран,

затворен,

самотен…

А имало

Космос,

Вселена,

Галактика,

Слънчева система,

Планета Земя

С милиарди

самотни

същества.

И аз…

Самотен

със себе си

дори.

Един от многото

затворници

 в самота…

И защо ми е тогава

Света?

 

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??