Карантина
Самотен
в самотния дом
на самотната улица
в самотния квартал
на самотния град
в самотния свят…
Самота
пред екрана,
и на дивана,
в банята
и на балкона…
Самотен е тона
на скърцащата врата,
който не пречи
на моята самота.
Пък е единствен
тон жив,
понякога странно игрив,
по-често дразнещ,
но
все пак
край мен…
В самотния ден,
в самотната нощ,
в самотното утро –
досаден,
въздишащ,
ни добър,
нито лош.
Просто досада
в разнообразието
на скуката
и самотата…
Иначе –
аз съм центъра
на света.
Изолиран,
карантиниран,
затворен,
самотен…
А имало
Космос,
Вселена,
Галактика,
Слънчева система,
Планета Земя
С милиарди
самотни
същества.
И аз…
Самотен
със себе си
дори.
Един от многото
затворници
в самота…
И защо ми е тогава
Света?
© Георги Коновски All rights reserved.
- понеже прозата е по преживяно.
