20.10.2009 г., 0:36

Картина

680 0 10

Кратък сън на жена,

обичана до насита,

положила глава

върху възглавницата

на сигурно рамо.

Докосвам с устни челото,

като последен щрих от четка

в ръката на Майстора.

Съзерцавам

трепването на ресниците

пред вдигане на завеса;

загатнатите хълмове

на притихналото тяло;

светлосенките на възторзи,

падения и страсти,

които ще изчезнат

в люлката на една прегръдка

или в един кратък сън...

 

Картина,

която бих нарисувал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...