Кратък сън на жена,
обичана до насита,
положила глава
върху възглавницата
на сигурно рамо.
Докосвам с устни челото,
като последен щрих от четка
в ръката на Майстора.
Съзерцавам
трепването на ресниците
пред вдигане на завеса;
загатнатите хълмове
на притихналото тяло;
светлосенките на възторзи,
падения и страсти,
които ще изчезнат
в люлката на една прегръдка
или в един кратък сън...
Картина,
която бих нарисувал.
© Иван Христов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
