20.06.2021 г., 0:18 ч.

Каручката на времето 

  Поезия » Друга
321 2 1

Каручката на времето се спря –

магарето бодил да дегустира.

Лежа си в нея, може би умрял,

опят, простен, грижливо мазан с миро.

 

Ще съзерцавам синя далнина.

Но съвест спомени не цензурира.

Припомня и достойнство, и вина,

къде творил съм, где – импровизирал.

 

Кога с душа в дела съм се отдал

или кога съм съжалявал трижди,

че някоя възможност съм проспал

и тайничко, и подличко завиждал.

 

Жужат пчелички в майски аромат,

кихавица поленът ще докара.

Я, значи жив съм. «Жалък плагиат!» -

Декарт, цитиран грешно, ще се скара.

 

Талигата се люшва – пак напред.

Към лебедова песен имам сила

да прикача поредния куплет.

... Признай си, Марко – вкусен бе бодила ...

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Погледът назад невинаги е лесен, но по-често потребен като отправна точка за предстоящата посока. За мен творбата е философска и истинско удоволствие. И браво!
Предложения
: ??:??