Каручката на времето се спря –
магарето бодил да дегустира.
Лежа си в нея, може би умрял,
опят, простен, грижливо мазан с миро.
Ще съзерцавам синя далнина.
Но съвест спомени не цензурира.
Припомня и достойнство, и вина,
къде творил съм, где – импровизирал.
Кога с душа в дела съм се отдал
или кога съм съжалявал трижди,
че някоя възможност съм проспал
и тайничко, и подличко завиждал. ...