Каспър
Набързо спри, сред вред игри,
глава сведи, послушай.
Как мигът тече между стени
сред звънък смях отлита.
Със сърце туптящо замръзни,
скови нозе, не мърдай.
И дъх стаи, без шум бъди,
невидим, малък призрак.
Скрит, но с очи на четири,
ти всичко виждай, чувай.
Бъди готов! Сега, тръгни!
И „пу за мене“ викай.
Своя детски смях без свян пусни
и скрий се пак, побързай.
Че все по-голям и видим ти
ще ставаш, малки призрако.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Митков Всички права запазени
