Каспър

Набързо спри, сред вред игри,

глава сведи, послушай.

Как мигът тече между стени

сред звънък смях отлита.

Със сърце туптящо замръзни,

скови нозе, не мърдай.

И дъх стаи, без шум бъди,

невидим, малък призрак.

Скрит, но с очи на четири,

ти всичко виждай, чувай.

Бъди готов! Сега, тръгни!

И „пу за мене“ викай.

Своя детски смях без свян пусни

и скрий се пак, побързай.

Че все по-голям и видим ти

ще ставаш, малки призрако.