1.09.2017 г., 23:37 ч.  

Категорична 

  Поезия
5.0 / 3
1010 0 0
Не ми пришивай фамозни имена –
аз съм онази... Чуждата, без име,
която все се скита по света
и търси бряг през всичките години.
Не се опитвай да ме разбереш –
очите ми достатъчно говорят.
Kогато вместо слънце виждаш скреж
е време да им подариш простори.
Не бързай да ме впрегнеш във хомот –
свободата ми по-ценна е от хляба,
какво тук значи земният живот,
не успея ли и нея да опазя? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Банчева Всички права запазени

Предложения
  • Аз съм само река – отразила света огледално, водна нимфа душата ми – болка по пътя влече. Щом звезди...
  • Изглежда толкова голямо пространството на нашата раздяла, че невъзможно е за двама да споделим винат...
  • Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Още произведения »