пинда.св (Стоян Владов)
64 803
3.03.2008 г., 9:41 ч.

Като... 

  Поезия » Философска
631 0 10
Като делфин в момент на смърт, на катастрофа,
под ален залез непорочен,
редя безумно строфа подир строфа -
безпаметно пиян почивам после -
щом сутрин пак глава надава
пореден свършек на света,
как искам тук да падна във забрава -
прощална жертва на деня.
Като самотен буревестник над морето
отричам се от старите  и нови богове,
в града се лутам, скитам сред полето
да търся корена  на моите криле,
които са изкубнати и заковани като
безпомощни платна в безветрено море.
Като хлебарка, дето щъка
по пода сред казаните боклук,
живот за мене аз си търся -
живот, но не менте и пазарльк,
живот със обич истинска и мъка,
и капка истинси късмет.
Като онази странна птица Феникс
възкръсвам сам от пепелта
на празни думи и похвали,
на истини отдавна мъртви -
потулени от снобска суета.
Като овца в момент на заколение
напивам се и пуша си трева -
прощален химн за мъртво поколение
в нашата така наречена страна,
в която мога да напиша само
една прощална, тъжна строфа,
като делфин в момент на скръб, на катастрофа.

© Стоян Владов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??