Като...
Като делфин в момент на смърт, на катастрофа,под ален залез непорочен,редя безумно строфа подир строфа -безпаметно пиян почивам после -щом сутрин пак глава надава пореден свършек на света,как искам тук да падна във забрава -прощална жертва на деня.Като самотен буревестник над морето отричам се от старите и нови богове,в града се лутам, скитам сред полетода търся корена на моите криле,които са изкубнати и заковани катобезпомощни платна в безветрено море.Като хлебарка, дето щъкапо пода сред казаните боклук,живот за мене аз си търся -живот, но не менте и пазарльк,живот със обич истинска и мъка,и капка истинси късмет.Като онази странна птица Фениксвъзкръсвам сам от пепелтана празни думи и похвали, на истини отдавна мъртви -потулени от снобска суета.Като овца в момент на заколениенапивам се и пуша си трева -прощален химн за мъртво поколение в нашата така наречена страна,в която мога да напиша самоедна прощална, тъжна строфа,като делфин в момент на скръб, на катастрофа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Владов Всички права запазени
