пинда.св (Стоян Владов)
64 803
Mar 3, 2008, 9:41 AM

Като... 

  Poetry » Phylosophy
632 0 10
Като делфин в момент на смърт, на катастрофа,
под ален залез непорочен,
редя безумно строфа подир строфа -
безпаметно пиян почивам после -
щом сутрин пак глава надава
пореден свършек на света,
как искам тук да падна във забрава -
прощална жертва на деня.
Като самотен буревестник над морето
отричам се от старите  и нови богове,
в града се лутам, скитам сред полето
да търся корена  на моите криле,
които са изкубнати и заковани като
безпомощни платна в безветрено море.
Като хлебарка, дето щъка
по пода сред казаните боклук,
живот за мене аз си търся -
живот, но не менте и пазарльк,
живот със обич истинска и мъка,
и капка истинси късмет.
Като онази странна птица Феникс
възкръсвам сам от пепелта
на празни думи и похвали,
на истини отдавна мъртви -
потулени от снобска суета.
Като овца в момент на заколение
напивам се и пуша си трева -
прощален химн за мъртво поколение
в нашата така наречена страна,
в която мога да напиша само
една прощална, тъжна строфа,
като делфин в момент на скръб, на катастрофа.

© Стоян Владов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??