Като делфин в момент на смърт, на катастрофа,
под ален залез непорочен,
редя безумно строфа подир строфа -
безпаметно пиян почивам после -
щом сутрин пак глава надава
пореден свършек на света,
как искам тук да падна във забрава -
прощална жертва на деня.
Като самотен буревестник над морето
отричам се от старите и нови богове,
в града се лутам, скитам сред полето
да търся корена на моите криле, ...