Като блудница
в тъмния град и безлюден остров
е живота без тебе.
Не звънят камбанки,
не блести в разкош
косата моя, разпиляна на гръдта ти.
Очите от взиране изгубват цвят,
устните тихо изричат:
-Къде си скитнико,
прозореца за теб свети в домът ни!
И като мушица от светлина изкушен
идваш тука привлечен.
Ръцете ти казват тихо това,
което изричаш само в ума си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евелина Мавродиева Всички права запазени