28.01.2025 г., 19:38

Като детска въртележка

836 3 6

 Под шатъра на цирк живеем

с жонгльори, клоуни, еквилибристи.

Пред цирка ро̀ден „Дьо солей“ бледнее.

Безспорно, имаме добри артисти!

 

Аплаузи жънат кукловодите.

На бис повтарят фокуси, заблуди.

Привикнала е публиката в ложите

за сетен път да вярва на абсурди,  

 

забравили навярно този трик,  

че морковчето на тояга е обѐсено. 

Редува захарчета със камшик

дресьорът. И ги подчинява лесно!

 

Маймунки и с намордник мечки,

дръгливи лъвове и с панделки кутрета.

Решетка здрава ги държи в манежа -

лесно е! Прилага се и при Човека!

 

Живеем в цирк. В мащаб световен.

Опасен, без спасителни въжета!

През сълзи смях. Спектакълът съдбовен

върти ни като детска въртележка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...