30.04.2009 г., 21:32

Като Феникс

799 0 4

Докосвай ме

със устни

и изпий ме,

като студена

изворна вода.

Наричай ме

с вълшебно

непознато име

и влей чрез мен

в духа си

свобода.

Сънувай ме,

когато си самотен,

шепни ми винаги,

когато си до мен,

със теб се чувствам

по-добра във дните,

щастлив си ти

от мене озарен.

Докосвай ме

със страст

на огнен пламък

изпепели ме нежно

с любовта,

която винаги

ще ме възражда

и Феникс твой ще бъда

до смъртта.

~~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...