Докосвай ме
със устни
и изпий ме,
като студена
изворна вода.
Наричай ме
с вълшебно
непознато име
и влей чрез мен
в духа си
свобода.
Сънувай ме,
когато си самотен,
шепни ми винаги,
когато си до мен,
със теб се чувствам
по-добра във дните,
щастлив си ти
от мене озарен.
Докосвай ме
със страст
на огнен пламък
изпепели ме нежно
с любовта,
която винаги
ще ме възражда
и Феникс твой ще бъда
до смъртта.
~~
© Елица Георгиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
