Като хъш
Таван от гредоред опушен,
лампа от мухи оплюта,
паяк в ъгъла е сгушен,
кръчмарката седи ми в скута.
Грамофонът стар и счупен,
навън е късно, много късно,
кръчмарят видимо нацупен
сервира ми в павурче мръсно.
Дим на пластове се стеле
фасовете - килограм,
мезето ми от прясно зеле
с нек`ъф кучешки салам.
А портретът от стената
на един брадясал мъж,
гледа ме със остър поглед
и се чувствам, като хъш.
-------------------------------------------
Дъждът навън утихна - спря,
от локвите намигат ми звездите.
Навеждам се, събирам ги с ръка
и после ги засявам, като жито.
Това е то! Пиян съм, но преди...
светът да се събуди сутринта,
Аз вече съм посял звезди,
за да ви пазят от беда.
Авт. Весо: 19.06. 2018г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
