художника (Веселин Христов)
182 1292
17.08.2018 г., 20:23 ч.

Като хъш 

  Поезия » Свободен стих
546 3 5

 

 

Таван от гредоред опушен,

лампа от мухи оплюта,

паяк в ъгъла е сгушен,

кръчмарката седи ми в скута.

 

Грамофонът стар и счупен,

навън е късно,  много късно,

кръчмарят видимо нацупен

сервира ми в павурче мръсно.

 

Дим на пластове се стеле

фасовете - килограм,

мезето ми от прясно зеле

с нек`ъф  кучешки салам.

 

А портретът от стената

на един брадясал мъж,

гледа ме със остър поглед

и се чувствам, като хъш.

-------------------------------------------

Дъждът навън утихна - спря,

от локвите намигат ми звездите.

Навеждам се, събирам ги с ръка

и после ги засявам, като жито.

 

Това е то! Пиян съм, но преди...

светът да се събуди сутринта,

Аз вече съм посял звезди,

за да ви пазят от беда.

 

Авт. Весо: 19.06. 2018г.

© Веселин Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ако сте влизали в някоя провинциална кръчма ще забележите, че неизменно в тях има портрет на Левски или на Ботев. Ха сега да видя дали ще някой ще го открие тук и да се сети защо- аджеба стихотворението се казва "Като Хъш" ? P.S. Това не е упрек, а предизвикателство.
  • Благодаря ти Дари. За мен е чест.
  • Възхитена съм! Контрастът е невероятен! А двата последни куплета... Нямам думи!
    Аплодисменти! Права те аплодирам
  • Еееее, благодаря Емрих. Това е много ценен комплимент за мен.
  • много хубаво стихо
Предложения
: ??:??