29.07.2008 г., 11:51 ч.

Като Исус, но не съвсем 

  Поезия » Философска
814 1 16
Вървя напосоки по стари пътеки,
пътят е дълъг и нямам покой,
жертва не съм на жестоки ацтеки,
все пак понесох удари в брой.
Бичът, изплетен от волските жили,
реже месото на тънки резки,
в мене напират дяволски сили,
цепя дървото на две, на трески.
Кърви на струйки изтичат от мене,
злото избягвам, нямам и враг,
боя понесох, не плача, но стена,
жертва на люде, родени във мрак. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??