Като Исус, но не съвсем
Вървя напосоки по стари пътеки,
пътят е дълъг и нямам покой,
жертва не съм на жестоки ацтеки,
все пак понесох удари в брой.
Бичът, изплетен от волските жили,
реже месото на тънки резки,
в мене напират дяволски сили,
цепя дървото на две, на трески.
Кърви на струйки изтичат от мене,
злото избягвам, нямам и враг,
боя понесох, не плача, но стена,
жертва на люде, родени във мрак.
Бият жестоко, милост не моля,
и не понасям позор и клеймо,
в сцена жестока на кървава роля
с кърви не пиша кървящо писмо.
Все пак съм дързък, дори съм надменен,
стона примесвам със зли смехове,
белият плащ като ден е разстелен,
мен ме закрилят дори богове.
Само че в себе си търся опора,
сам съм, оставам си вълк единак,
нямам ни враг, не понасям умора,
гърбав не съм, но изправен и як.
© Димитър Станчев All rights reserved.
