Вървя напосоки по стари пътеки,
пътят е дълъг и нямам покой,
жертва не съм на жестоки ацтеки,
все пак понесох удари в брой.
Бичът, изплетен от волските жили,
реже месото на тънки резки,
в мене напират дяволски сили,
цепя дървото на две, на трески.
Кърви на струйки изтичат от мене,
злото избягвам, нямам и враг,
боя понесох, не плача, но стена,
жертва на люде, родени във мрак. ...