perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
Jul 29, 2008, 11:51 AM

Като Исус, но не съвсем 

  Poetry » Phylosophy
764 1 16

Вървя напосоки по стари пътеки,

пътят е дълъг и нямам покой,

жертва не съм на жестоки ацтеки,

все пак понесох удари в брой.

Бичът, изплетен от волските жили,

реже месото на тънки резки,

в мене напират дяволски сили,

цепя дървото на две, на трески.

Кърви на струйки изтичат от мене,

злото избягвам, нямам и враг,

боя понесох, не плача, но стена,

жертва на люде, родени във мрак.

Бият жестоко, милост не моля,

и не понасям позор и клеймо,

в сцена жестока на кървава роля

с кърви не пиша кървящо писмо.

Все пак съм дързък, дори съм надменен,

стона примесвам със зли смехове,

белият плащ като ден е разстелен,

мен ме закрилят дори богове.

Само че в себе си търся опора,

сам съм, оставам си вълк единак,

нямам ни враг, не понасям умора,

гърбав не съм, но изправен и як.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??