20.04.2019 г., 10:37

Като жертви

956 7 12

И бягат неродените ми празници
в десетото човешко измерение,
където светлина и звук се раждат,
курбанът щом избегне заколение.

Зад девет планини е като в книга.
Яйцата се събират многократно
и пилците дори не подозират,
че ще изглеждат чужди от боята.

Замесили глухарчета за щастие
с калта си, от Всевишния дарена...
Набухналите пози бавно втасват,
защото топлината е платена...

Видели двойника на своя Господ,
когато в огледало се поглеждат –
Не си познават кръста и голгота.
Все чуждият по-лекичък изглежда.

А искат да възкръснат като жертви,
защото от смъртта се отвращават...
Зениците на Бог са разширени:
Дали му вярват, може ли да знае?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Великолепен хиперболичен и метафоричен изказ, Райна! Поздравления! Харесах избора Ви, Майсторе!
  • „Проявата на неверие и колебание в Бога е поетична хипербола, а не израз на вярата ми.” RainaVakova (Райна)

    „Зениците на Бог са разширени:
    Дали му вярват, може ли да знае?”

    Това не е хипербола! В тези два стиха ти си сложила Бог в една рамка с човека; принизила си Го до елементарното човешко чувство.

    Благодаря за поздрава!
  • Проявата на неверие и колебание в Бога е поетична хипербола, а не израз на вярата ми... Тя цели да изрази незаслужената благост към хората в техните грешни идолопоклоничества.... Не обичам буквализма на тълкуванията и внушенията.
    Поздравявам те, Лтинке с нещо старо:
    Две ръце прободени

    Толкова са много, Капитане,
    корабите, бисерите, стоките.
    Все затъват, кой където свари,
    Ной и синовете - еднооките.

    Толкова са шеметни вълните,
    дето са издигнали срещу си...
    Вълноломът - гъдел за ушите.
    Давят се и плуват - все наужким.

    Скитат се по сенчестите приказки,
    камъните целят под водата.
    Дон Кихот, Мария и Дедите ти,
    смешни са, затънали в блатата.

    Моля те, смали онези улави,
    руля дето движат наобратно.
    Гръм прати, че им пресъхна гърлото
    с Теб да не говорят, а с впрегатното.

    Капитане, салът носи хрисими,
    но и те, и другите са братя...
    Бряг не пращай - нищо, че ще искат...
    Нека видят Две ръце - Веслата!

    2011
  • „Зениците на Бог са разширени:
    Дали му вярват, може ли да знае?”

    Привет, Райна!
    Така, както си завършила стихотворението, означава, че считаш Бог за човешко ограничение. А Той е всезнаещ и познава сърцата на целия човешки род. Моето скромно мнение е да промениш поантата на стихотворението, но решението остава твое…

    Тук може да се прочете повече по този въпрос:
    https://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-God-omniscient.html

    Пожелавам ти светли празници!
  • Наде, Дани, Младене, честит Лазаров ден и много усмивки!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...