20 апр. 2019 г., 10:37

Като жертви

955 7 12

И бягат неродените ми празници
в десетото човешко измерение,
където светлина и звук се раждат,
курбанът щом избегне заколение.

Зад девет планини е като в книга.
Яйцата се събират многократно
и пилците дори не подозират,
че ще изглеждат чужди от боята.

Замесили глухарчета за щастие
с калта си, от Всевишния дарена...
Набухналите пози бавно втасват,
защото топлината е платена...

Видели двойника на своя Господ,
когато в огледало се поглеждат –
Не си познават кръста и голгота.
Все чуждият по-лекичък изглежда.

А искат да възкръснат като жертви,
защото от смъртта се отвращават...
Зениците на Бог са разширени:
Дали му вярват, може ли да знае?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Великолепен хиперболичен и метафоричен изказ, Райна! Поздравления! Харесах избора Ви, Майсторе!
  • „Проявата на неверие и колебание в Бога е поетична хипербола, а не израз на вярата ми.” RainaVakova (Райна)

    „Зениците на Бог са разширени:
    Дали му вярват, може ли да знае?”

    Това не е хипербола! В тези два стиха ти си сложила Бог в една рамка с човека; принизила си Го до елементарното човешко чувство.

    Благодаря за поздрава!
  • Проявата на неверие и колебание в Бога е поетична хипербола, а не израз на вярата ми... Тя цели да изрази незаслужената благост към хората в техните грешни идолопоклоничества.... Не обичам буквализма на тълкуванията и внушенията.
    Поздравявам те, Лтинке с нещо старо:
    Две ръце прободени

    Толкова са много, Капитане,
    корабите, бисерите, стоките.
    Все затъват, кой където свари,
    Ной и синовете - еднооките.

    Толкова са шеметни вълните,
    дето са издигнали срещу си...
    Вълноломът - гъдел за ушите.
    Давят се и плуват - все наужким.

    Скитат се по сенчестите приказки,
    камъните целят под водата.
    Дон Кихот, Мария и Дедите ти,
    смешни са, затънали в блатата.

    Моля те, смали онези улави,
    руля дето движат наобратно.
    Гръм прати, че им пресъхна гърлото
    с Теб да не говорят, а с впрегатното.

    Капитане, салът носи хрисими,
    но и те, и другите са братя...
    Бряг не пращай - нищо, че ще искат...
    Нека видят Две ръце - Веслата!

    2011
  • „Зениците на Бог са разширени:
    Дали му вярват, може ли да знае?”

    Привет, Райна!
    Така, както си завършила стихотворението, означава, че считаш Бог за човешко ограничение. А Той е всезнаещ и познава сърцата на целия човешки род. Моето скромно мнение е да промениш поантата на стихотворението, но решението остава твое…

    Тук може да се прочете повече по този въпрос:
    https://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-God-omniscient.html

    Пожелавам ти светли празници!
  • Наде, Дани, Младене, честит Лазаров ден и много усмивки!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...