RainaVakova
431 2760
20 апр. 2019 г., 10:37

Като жертви 

  Поэзия » Философская
724 7 12

И бягат неродените ми празници
в десетото човешко измерение,
където светлина и звук се раждат,
курбанът щом избегне заколение.

Зад девет планини е като в книга.
Яйцата се събират многократно
и пилците дори не подозират,
че ще изглеждат чужди от боята.

Замесили глухарчета за щастие
с калта си, от Всевишния дарена...
Набухналите пози бавно втасват,
защото топлината е платена...

Видели двойника на своя Господ,
когато в огледало се поглеждат –
Не си познават кръста и голгота.
Все чуждият по-лекичък изглежда.

А искат да възкръснат като жертви,
защото от смъртта се отвращават...
Зениците на Бог са разширени:
Дали му вярват, може ли да знае?

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Великолепен хиперболичен и метафоричен изказ, Райна! Поздравления! Харесах избора Ви, Майсторе!
  • „Проявата на неверие и колебание в Бога е поетична хипербола, а не израз на вярата ми.” RainaVakova (Райна)

    „Зениците на Бог са разширени:
    Дали му вярват, може ли да знае?”

    Това не е хипербола! В тези два стиха ти си сложила Бог в една рамка с човека; принизила си Го до елементарното човешко чувство.

    Благодаря за поздрава!
  • Проявата на неверие и колебание в Бога е поетична хипербола, а не израз на вярата ми... Тя цели да изрази незаслужената благост към хората в техните грешни идолопоклоничества.... Не обичам буквализма на тълкуванията и внушенията.
    Поздравявам те, Лтинке с нещо старо:
    Две ръце прободени

    Толкова са много, Капитане,
    корабите, бисерите, стоките.
    Все затъват, кой където свари,
    Ной и синовете - еднооките.

    Толкова са шеметни вълните,
    дето са издигнали срещу си...
    Вълноломът - гъдел за ушите.
    Давят се и плуват - все наужким.

    Скитат се по сенчестите приказки,
    камъните целят под водата.
    Дон Кихот, Мария и Дедите ти,
    смешни са, затънали в блатата.

    Моля те, смали онези улави,
    руля дето движат наобратно.
    Гръм прати, че им пресъхна гърлото
    с Теб да не говорят, а с впрегатното.

    Капитане, салът носи хрисими,
    но и те, и другите са братя...
    Бряг не пращай - нищо, че ще искат...
    Нека видят Две ръце - Веслата!

    2011
  • „Зениците на Бог са разширени:
    Дали му вярват, може ли да знае?”

    Привет, Райна!
    Така, както си завършила стихотворението, означава, че считаш Бог за човешко ограничение. А Той е всезнаещ и познава сърцата на целия човешки род. Моето скромно мнение е да промениш поантата на стихотворението, но решението остава твое…

    Тук може да се прочете повече по този въпрос:
    https://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-God-omniscient.html

    Пожелавам ти светли празници!
  • Наде, Дани, Младене, честит Лазаров ден и много усмивки!
  • Поставяш толкова много въпроси, Райна с достойни метафорично вградени отговори. Чудесно стихотворение в твоя оригинален и разпознаваем стил. Поздравление!
  • Браво, Райна! Поздрави!
    Набухналите пози бавно втасват,
    защото топлината е платена...
  • Разкош!
  • Много правилно, Гавраил! Това е начинът да се избяга от общите и повторяеми недъзи!
  • Райна,всичко при Него е в отделна партида и там няма обща отговорност.
  • Знам, че знаеш, Краси и ти вярвам! Благодаря ти!
  • Знае Той дали вярват. Всичко знае. Но казва:" нека ви бъде според вярата ви.,,
Предложения
: ??:??