Като жертви
И бягат неродените ми празници
в десетото човешко измерение,
където светлина и звук се раждат,
курбанът щом избегне заколение.
Зад девет планини е като в книга.
Яйцата се събират многократно
и пилците дори не подозират,
че ще изглеждат чужди от боята.
Замесили глухарчета за щастие
с калта си, от Всевишния дарена...
Набухналите пози бавно втасват,
защото топлината е платена...
Видели двойника на своя Господ,
когато в огледало се поглеждат –
Не си познават кръста и голгота.
Все чуждият по-лекичък изглежда.
А искат да възкръснат като жертви,
защото от смъртта се отвращават...
Зениците на Бог са разширени:
Дали му вярват, може ли да знае?
