5.04.2008 г., 17:27

Като мъничко цвете

1.1K 0 7
   

Като мъничко цвете на твоя ревер

съм закичена с нежност

почти до сърцето,

като светло перце, като късче небе,

спирам леко и галя лицето ти.

 

Като капка роса, отразила света,

се търкулвам по нежните скули,

като лъч от жадувана светлина

се потапям в очите ти мили.

 

Като облаче розово- синя мъгла

те обгръщам и нежно погалвам

тази пухкаво-мека и топла коса

и разстилам се ласкава, бяла.

 

И на устните влюбени жадно се спирам,

нежна розово-сладка мечта,

бавно, бавно във теб се преливам

аз, любимата твоя жена...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...