Apr 5, 2008, 5:27 PM

Като мъничко цвете

  Poetry » Love
1.1K 0 7
   

Като мъничко цвете на твоя ревер

съм закичена с нежност

почти до сърцето,

като светло перце, като късче небе,

спирам леко и галя лицето ти.

 

Като капка роса, отразила света,

се търкулвам по нежните скули,

като лъч от жадувана светлина

се потапям в очите ти мили.

 

Като облаче розово- синя мъгла

те обгръщам и нежно погалвам

тази пухкаво-мека и топла коса

и разстилам се ласкава, бяла.

 

И на устните влюбени жадно се спирам,

нежна розово-сладка мечта,

бавно, бавно във теб се преливам

аз, любимата твоя жена...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...