Като насън
Есен е...
Гледа с очите на топлия залез.
После рисува. Рисува с оранжева четка.
Само гнездата не знае къде са.
Сляпа за тях, си развързва косата.
Вятърът спира дъха си.
Ням е от нейната хубост.
Кратко мълчи...
Хуква, навярно е влюбен,
иска на целия свят да разкаже.
Но той е вятър, не може.
Роши косите на топлата есен
Гали на хребета облото рамо,
после се шмугва на топло
в жълтата шума. Навярно сънува…
Сън по очите ѝ залезни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
