4.01.2009 г., 10:40  

Гледна точка

1K 0 25


"Не те мечтая, няма път обратен" –М.М.

Посоки две си има всеки път.
И връщане е винаги възможно.
Но важното е кой ще тръгне пръв,
кой гордост и достойнство ще заложи.

Една любов на вярност се крепи
и всяко отклонение ранява.
По-силният прощава и търпи.
И шансове на чувствата си дава...    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Написано с много чувство,
    обич и тъга!
    Любов - като приказка бяла!
    Сърдечни поздрави и прегръдки!
  • Животът просто блика от стиховете ти. Уж гледам напред, на нещо ме тегли и по-назад, към по-предишните бели и светли неща!
  • Благодаря, Дарче.
    Пак ще се срешнем...
  • Тука съм, Татяна.
    Този сайт е само за нас - да грешим, да коригираме...
    Не те срещнах на страницата, приятелко.
    Сега ще те потърся пак.
    И аз ти се радвам.
    Прегръдки!


  • Ох, на кого го казваш... Прегръщам те Ели, много хубав стих! Не отсъствай от тук, радвам ти се много!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...