4.01.2009 г., 10:40  

Гледна точка

1.1K 0 25


"Не те мечтая, няма път обратен" –М.М.

Посоки две си има всеки път.
И връщане е винаги възможно.
Но важното е кой ще тръгне пръв,
кой гордост и достойнство ще заложи.

Една любов на вярност се крепи
и всяко отклонение ранява.
По-силният прощава и търпи.
И шансове на чувствата си дава...    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Написано с много чувство,
    обич и тъга!
    Любов - като приказка бяла!
    Сърдечни поздрави и прегръдки!
  • Животът просто блика от стиховете ти. Уж гледам напред, на нещо ме тегли и по-назад, към по-предишните бели и светли неща!
  • Благодаря, Дарче.
    Пак ще се срешнем...
  • Тука съм, Татяна.
    Този сайт е само за нас - да грешим, да коригираме...
    Не те срещнах на страницата, приятелко.
    Сега ще те потърся пак.
    И аз ти се радвам.
    Прегръдки!


  • Ох, на кого го казваш... Прегръщам те Ели, много хубав стих! Не отсъствай от тук, радвам ти се много!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...