Като птиците...
От сто години - искам да ти кажа,
че въздухът след тебе е различен,
а в рамките си... тази тъжна стая -
пристяга, както онзи лед-кокичето
и днес не мога даже да си спомня
защо смених щастливите моменти
с надеждата: Светът, че е огромен,
пък вятърът ми - южен. И моретата.
А всъщност двете птици отлетяха
веднага, щом разказах за очите ти
и може би смутен и аз съм плакал,
но вън валеше, вместо във душите
и мръзнещ сред оголените клони,
един самотен гарван се провикна:
В сърцата им, човешките, се гонят
немигващото “Его” и “Обичам те”...
Но сигурно... когато пак те срещна!
И там звънят във утрото - камбани.
С урока - за цената и за грешките,
ще знаем: За любов че пее славеят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
