Като река съм. Буйна и пенлива.
Дори за миг не спирам своя бяг.
Сред сенки и миражи се разливам,
секунди не броя, не търся бряг.
Водите ми са луди и омайни,
докосват нежно, къпят светове
и напояват знайни и незнайни
треви или уханни цветове.
И бързей съм - задъхан и бълбукащ,
и вир - непроницаем и дълбок.
Потайна и прозрачна като скука,
искряща като дяволско око. ...