28.01.2008 г., 10:23

Като рицарите (В памет на Heath Ledger)

3.5K 0 31

„Надеждата ме води. Тя ме превежда през деня и особено през нощта. Надеждата, че след като се изгубиш от погледа ми, това няма да е последния път, когато ще те погледна."
(A knights tale)

 

Животът създава те,
дебютира те,
приютява те,
израства те,
режисира ти
второстепенните
пасиви на ролите,
разиграва те,
подритва ти
камъните
по злочестите
средни маршрути,
поднася ти
ударите,
убива те
ако не - приемаш ги
... като рицарите.

 

Омразата обсебва те,
завлича те,
безчинства те,
разгневява те,
разяжда те,
скъсява те ,
заслепява те,
разрушава те,
повяхва те,
отравя те
като гъбите
в ритуалите
на жриците,
рани отваря ти,
убива те,
ако не - лекуваш ги
... като рицарите.

 

Любовта изпълва те,
пожелава те,
извисява те,
разхубавява те,
съхранява те,
осъмва те
до тялото
на желанието,
освобождава те
предсрочно,
заклеймява те
с глупавите,
избягва те,
прикрива се
под броните,
разболява те,
отслабва силите ти,
убива те,
ако не - извоюваш ги
... като рицарите

 

Смъртта прибира те,
изтрива те,
глътка след глътка
изпива те,
сетне въздух поема си,
по стъпки, постъпки и сълзи
мери те,
преоценява те,
живота отнема ти
и човешките
опити за полети
огъва ти,
прекършва ти
доспехите
и таз свещена спойка
на върха
със облаците,
ала всякога смъртта
е недостойна
... дори за рицарите

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нежното Ласо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....