Като рицарите (В памет на Heath Ledger)
„Надеждата ме води. Тя ме превежда през деня и особено през нощта. Надеждата, че след като се изгубиш от погледа ми, това няма да е последния път, когато ще те погледна."
(A knights tale)
Животът създава те,
дебютира те,
приютява те,
израства те,
режисира ти
второстепенните
пасиви на ролите,
разиграва те,
подритва ти
камъните
по злочестите
средни маршрути,
поднася ти
ударите,
убива те
ако не - приемаш ги
... като рицарите.
Омразата обсебва те,
завлича те,
безчинства те,
разгневява те,
разяжда те,
скъсява те ,
заслепява те,
разрушава те,
повяхва те,
отравя те
като гъбите
в ритуалите
на жриците,
рани отваря ти,
убива те,
ако не - лекуваш ги
... като рицарите.
Любовта изпълва те,
пожелава те,
извисява те,
разхубавява те,
съхранява те,
осъмва те
до тялото
на желанието,
освобождава те
предсрочно,
заклеймява те
с глупавите,
избягва те,
прикрива се
под броните,
разболява те,
отслабва силите ти,
убива те,
ако не - извоюваш ги
... като рицарите
Смъртта прибира те,
изтрива те,
глътка след глътка
изпива те,
сетне въздух поема си,
по стъпки, постъпки и сълзи
мери те,
преоценява те,
живота отнема ти
и човешките
опити за полети
огъва ти,
прекършва ти
доспехите
и таз свещена спойка
на върха
със облаците,
ала всякога смъртта
е недостойна
... дори за рицарите
© Нежното Ласо All rights reserved.
